Пролет
Лодките излизат отново на водата, а по брега цъфтят джанките. Пътеката може да е кална след дъжд — обувки с грайфер са добра идея.
Панчарево е различно място през всеки сезон. Пролет мирише на цъфнали дървета и боя за лодки, лятото — на слънцезащитен крем и кафе, есента — на мокри листа, а зимата е тиха, бяла и почти само наша.
Лодките излизат отново на водата, а по брега цъфтят джанките. Пътеката може да е кална след дъжд — обувки с грайфер са добра идея.
Най-оживеният сезон. Елате рано сутрин или след пет следобед, когато жегата отминава и светлината над водата е най-хубава.
Нашият любим сезон. Хълмовете пожълтяват, сутрин над канала стои мъгла, а по алеята почти няма хора в делничен ден.
Гребането спира, но разходката не. В студени години краищата на езерото замръзват — не стъпвайте на леда, колкото и здрав да изглежда.
Когато водата се затопли, по южния бряг се оформят няколко места, където хората плуват. Най-удобно е плажчето с полегатото чакълесто дъно — там и децата могат да влизат спокойно. Има и малки заливчета по-навътре, до които се стига само пеша.
По брега има няколко малки заведения — някои работят целогодишно, други само от май до септември. Нямаме любимо, което да препоръчаме, и честно казано, хубавото е да откриете своето. Нашето правило е просто: маса, от която се вижда водата, и сянка след обяд.
„След обиколката няма по-хубаво нещо от студена лимонада и десет минути мълчание с поглед към канала.“ — от лятото на нашия дневник
Панчарево е на югоизток от София, по пътя към Самоков. Дотук се стига лесно по всеки начин — изборът зависи главно от това колко бързате и дали искате да се върнете уморени, но доволни.
Градски автобуси тръгват от квартал Младост и от района на Цариградско шосе. Слезте в центъра на Панчарево и вървете към водата — пет минути.
По Самоковско шосе, след околовръстния път. В почивните дни паркингите до кейовете се пълнят до десет сутринта, затова идвайте рано.
От Младост през Горубляне има приятен маршрут. Последната част е по шосето — с внимание и светлини.
Нашият съвет е да дойдете с автобус в събота сутрин, да минете обиколката по часовниковата стрелка, да спрете на кулата да погледате гребците и да завършите с обяд на брега. Ще си тръгнете с желание да се върнете — така стана и с нас.
Половината обиколка — до стената и обратно — е напълно достатъчна и подходяща за количка.