Защо да спрете тук
Това е единственото място по пътя, откъдето погледът стига по целия канал — от старта до финала. В ясен ден зад него се вижда и Витоша.
Пътеката около Панчаревското езеро е около девет километра и почти навсякъде е равна. Можете да я минете за два часа бодър ход или за половин ден, ако спирате за кафе, снимки и разговори. Ние я ходим по часовниковата стрелка, но няма грешна посока.
Тръгваме от западния край, където са навесите за лодки и няколко дървени кея. Тук има пейки, чешма и обикновено някое отворено кафене. Ако сте с деца, това е мястото, където ще трябва да ги убеждавате да тръгнат — патиците са прекалено интересни.
Поемете по алеята с водата отляво. Първите стотина метра са застлани, после пътят става по-тесен и минава под върби.
След около километър стигате до ниската кула, от която се следят състезанията. Отпред има тревист склон — най-хубавата „трибуна“ на езерото. Сутрин оттук се виждат лодките, които тренират; ако имате късмет, ще уловите и осморка в пълен ход.
Това е единственото място по пътя, откъдето погледът стига по целия канал — от старта до финала. В ясен ден зад него се вижда и Витоша.
По време на регата склонът е пълен. В такъв ден минете по горната пътека.
Пътеката се отдалечава малко от водата и излиза на открита поляна с голям стар орех в средата. Тук е най-доброто място за пикник: има сянка, равна трева и достатъчно място за игра. Наоколо няма заведения, затова носете своята храна и своята торбичка за отпадъци.
От поляната тръгват и няколко пътечки нагоре към хълма. Ако имате време, изкачете се за десетина минути — гледката към езерото отгоре си заслужава.
„Под ореха всеки разговор става по-бавен. Някой винаги заспива.“ — от нашите есенни разходки
В източния край пътеката се изкачва по кратък наклон и излиза на стената. Отляво е спокойното езеро, отдясно — дълбокото дере, по което Искър продължава надолу. Разликата между двете страни е впечатляваща и почти всички спират тук по-дълго, отколкото са планирали.
Обратно по южния бряг пътеката минава покрай малък чакълест залив, който местните наричат просто „плажчето“. През лятото тук се плува, а наблизо има заведения с маси на сянка. Водата е по-топла, отколкото в средата на езерото, и дъното е полегато. За плуването има отделни съвети на страницата за сезоните.
Последната отсечка минава през тръстики и по малко дървено мостче над вливащата се река. Тук често има чапли и рибари, които стоят съвсем неподвижно. След мостчето сте отново в селото, на пет минути от кейовете, откъдето тръгнахте.
| Отсечка | Приблизително |
|---|---|
| Кейовете → Кулата | 1 км |
| Кулата → Поляната с ореха | 1,5 км |
| Поляната → Стената | 1,5 км |
| Стената → Плажчето | 2 км |
| Плажчето → Мостчето | 2 км |
| Мостчето → Кейовете | 1 км |