Скиф
Един гребец с две весла. Най-чувствителната лодка — усеща всяко отпускане на ръката.
Каналът на Панчарево е едно от малкото места в страната, където водата е достатъчно дълга и спокойна за истински гребни дистанции. Тук тренират деца и ветерани, тук се правят регати, а в делничните утрини — просто хора, които обичат звука на веслата.
По-долу разказваме как минава една наша обикновена сутрин и какво би било полезно да знаете, ако искате да опитате.
„Гребането е единственият спорт, в който напредваш, докато гледаш назад.“ — стара шега от кея
Отстрани всички изглеждат като дълги бели игли. Отблизо обаче всяка има свой характер и свое име, което гребците произнасят с цифри и знаци.
Един гребец с две весла. Най-чувствителната лодка — усеща всяко отпускане на ръката.
Двама души, всеки с по едно весло. Изисква пълно доверие и еднакъв ритъм.
Четирима с по две весла. Любимата ни лодка за дълги, приказливи утрини.
Осем гребци и кормчия с глас, който се чува чак до кафенето. Когато осморка мине покрай вас на пълна скорост, разбирате защо хората остават в този спорт цял живот.
По-широка и по-тежка, почти невъзможна за обръщане. В нея започват всички.
Дистанцията е маркирана с редици шамандури, които делят водата на успоредни коридори. На всеки петстотин метра има по-ярък знак, за да знаете колко ви остава. Стартът е в западния край, финалът — до кулата, от която при състезания се следи времето.
| Ориентир | От старта |
|---|---|
| Стартови понтони | 0 м |
| Първият жълт знак, срещу кейовете | 500 м |
| Средата, срещу поляната | 1000 м |
| Третият знак, до върбите | 1500 м |
| Финалът при кулата | 2000 м |