Ние сме група приятели, които гребат, тичат и просто се разхождат около Панчаревското езеро. Тук събрахме всичко, което бихме казали на някого, който идва за пръв път: къде да остави колата, откъде започва пътеката, кога водата е най-гладка и къде се пие най-хубавото кафе след тренировка.
Към обиколката Как започваме с греблото
Утро на каналаводата е най-тиха преди осем
Панчаревското езеро е язовир на река Искър, сгушен между ниските залесени хълмове на Лозенската планина и подножието на Витоша. Водата е дълга и тясна, почти като река, която е решила да спре за малко. Точно тази форма я прави толкова удобна за гребане: прав, защитен от вятъра участък, на който лодките могат да вървят дълго без да завиват.
Покрай брега върви пътека, която в някои части е асфалтова алея, а в други — утъпкана пръст под върби и акации. В събота сутрин по нея има бегачи, семейства с колички, кучета, рибари с термоси. Следобед идват хората за кафе на брега, а вечер — тези, които искат просто да погледат как слънцето слиза зад хълма.
Не е нужно да сте спортист, за да ви хареса тук. Подредихме нещата така, както бихме ги обяснили на приятел по телефона.
Започнете от кейовете в селото и тръгнете по брега на изток. След около четиридесет минути ще стигнете до стената, ще видите как водата прелива към Искър и ще решите сами дали да продължите в кръг или да се върнете обратно по същия път.
Сутрин по канала минават екипажи. Седнете на тревата до кулата и гледайте ритъма — той успокоява повече от всяка музика.
През топлите месеци по брега работят няколко малки заведения с маси почти до водата. Сянката е безценна след обяд.
Ако ви се гребе, прочетете страницата за гребането. Там обясняваме как изглежда една обикновена тренировка, какво да облечете и защо първия път почти всеки се смее на себе си — и това е напълно в реда на нещата.
В източния край езерото се затваря от бетонна стена. Отгоре минава пешеходна пътека, от която се вижда как водата се спуска към дерето и продължава като Искър към Пасарел и Кокаляне. Мястото е ветровито дори в най-тихите дни, затова носете яке.
Под стената има няколко каменисти площадки, където хората спират за снимка. Не слизайте към самия преливник — бетонът е хлъзгав, а течението изглежда по-кротко, отколкото е.
Цялата обиколка с карта
„Тук никой не бърза. Дори лодките, които се състезават, сякаш го правят с удоволствие.“ — една от нас, след първата си обиколка
